Събуждам се от пронизителни, ехидни крясъци, идващи от покрива на сградата. Какви ли не мисли пропълзяват в съзнанието ми за част от секундата, но в крайна сметка бързо се досещам. Това са пискливите гларуси, вдигайки невъобразима врява и веднага в съзнанието ти нахлува мисълта за жарко слънце, горещ пясък и море. Без тези любопитни птици Малага не би била същата. С изгрева на слънцето до падането на нощта, те огласят целия град с шумният си крясък - силен, властен и нетърпящ възражения.
Днес групата има почивен ден. Полага им се след упорития труд в горещите кухни на ресторантите цяла седмица. И въпреки това ставаме рано, защото ни предстой един ден изпълнен с нови приятни емоции. Тръгваме за Ронда.
Встрани от шума на Коста дел Сол, високо в планината тя ни се явява пред погледа. Бял град, надвиснал над пропаста и едновремено обгърнат от горещата прегръдка на Андалусия. Дъхът ти замира пред тази красота и започваш да усещаш, как живота тук върви по някакви свои часове. Ронда, град с толкова мелодично име, изглеждащ като приказка на ръба на скала, пропит с мистичност и неподчиняващ се на никаква логика. Разположен на ръба на каньона Ел Тахо, над река Гуадалевин това градче е сред най-красивите в Испания, Ронда е обявена за национален паметник на страната.
Отправяме се заедно с нашият гид Енрике към моста Puente Nuevo, за да се насладим на тази зашеметяваща природна красота отблизо. Дълбокото дефиле на реката разделя града на две части- стария град от 13-ти век и новия град от 18 век. Двете части на града са свързани с каменен мост строен през 18 век.
Ел Тахо – оставя ви без дъх. Имаш чувството, че това което виждаш е нереалистично и невъзможно. Това трябва да се види, това трябва да се изживее, за да остане завинаги в сърцето. Ждрелото е толкова дълбоко (повече от 100 метра), че изпитваш страх дори да се доближиш до оградата. В дъното му се вижда река Гуадалевин, причина за тази невероятна красота.
Преминавайки по моста и наслаждавайки се на тази приказка, се потапяме в атмосферата на този бял град, южна и топла, по андалуски гостоприемна. Пъстри магазинчета, уютни кафенета, хармония и слънце. Този град е уникален от където и да го погледнете. Това е родното място на бикоборството, тук е построена първата арена за борба с бикове. Минавайки покрай нея виждаме паметника на Педро Ромеро, считан за родоначалник на модерното бикоборство и един друг паметник – голям и красив бик, символ на вражеските бикоборци. Ронда се гордее и с факта, че тук е изобретена първата шестструнна китара, без която днес не можем да си представим фламенкото.
Преминавайки по тесните и дружелюбни улички, ние неусетно стигаме до музея на виното, където правим малка почивка в прохладната старинна сграда, построена в арабските времена, слушайки интересни разкази за винарството в района, а още по-интересно става, при дегустацията на няколко вида вина и посещението на избата. Жителите на Ронда са особено горди от своите вина.
Всичко в това малко градче е красиво. Цъфналите леандроси, портокаловите дръвчета, каменните криволичещи улички между белите къщи, малките ресторантчета, от които се носи аромат на вкусна андалуска храна. Ронда – уникален град, град- приказка. Тръгвайки си от него, знам, че той ще остане в мен завинаги, като отекнал камбанен звън в сърцето.

инж. Анета Владимирова- ръководител на групата

Малага, слънчева и прекрасна. Как да не го харесаш този весел морски град. Първото усещане на сутринта е въздухът. Просмуква се в ноздрите ни, свеж, с мирис на море и същевремено примесен с приятен аромат на прясно приготвено кафе и неизменното café con leche. Дори да затворя очи, веднага ще разбера, че вдишвам нещо различно от моето „у дома”. Поемаме към адреса където ще се храним и още с първите крачки градът започва да ни се показва с цялата си прелест. Хапваме набързо, тъй като нямаме търпение да тръгнем по улиците, за да усетим отново атмосферата на града. Точно след 10 минути всичко така ни се обърква, че изобщо не знаем накъде вървим. Преминаваме през многобройни малки площадчета с тесни улички, тръгващи във всички посоки и незнайно за нас къде отвеждащи. Те са осеяни с живописни малки магазинчета, който все още са затворени и ресторантчета които привличат рано сутринта клиенти с ароматно кафе.

Вървим очаровани от тази атмосфера и усещаме как ни завладява едно ново настроение. Започваш да се чувстваш някак си безгрижен и лежерен и като че ли усещаш с всяка фибра от тялото си пищни фиести, дочуваш потропващи токове във фламенко ритми и страстни андалуски песни и китари. Андалусия е люлката на фламенкото, зародило се през 18 век от циганските племена, които се заселили по тези земи заедно с маврите. Примесените традиции, културата на тези хора „без земя” (превод от арабски на думата „фламенко”) са причина днес да се наслаждаваме на този ритъм. Всичко е било плод на импровизация и на чувствата на музиканта. Затова има толкова много типове фламенко - някой са много тъжни, други са безсмислени като текст, а трети доста бързи и ритмични. Всички те, обаче, изразяват страстта, душевността на циганите, на испанците, на маврите. Андалусия! Красота и романтика! Слънце, фламенко, китари, сангрия, портокали.

Отправяме се за първата среща в офиса, където едно толкова усмихнато момиче ни посреща, след което ни водят на обиколка, за да видим някой забележителности в центъра на Малага. Пешеходната ни разходка започва от централната търговска улица. Продължаваме нагоре и минаваме покрай малък римския амфитеатър. Вървим неспирайки да се удивляваме на изненадващата красота на улиците, и изведнъж ахваме в захлас изправили се пред величествената Катедрала Ла Манкита. Много е красива. Издигната е между 1528 г. и 1782 г. на мястото на стара джамия. Различното в тази катедрала, е че една от кулите й е останала недостроена, поради което си е заслужила прякора – едноръката. Отправяме се в посока Plaza de la Merced, северно от катедралата и не след дълго стигаме до площада. Виждаме родната къща на Пабло Пикасо. А самият музей се намира в непосредствена близост до дома на известния художник.

Завършваме нашата кратка обиколка връщайки се към централната търговска улица и тъй като вече ни беше станало доста горещо, започваме да мислим, че е време за плаж.

Тръгваме за плажа Малагела. Интересното за този плаж е, че е изкуствено създаден с пясък от Сахара. Ако обичате риба и морски деликатеси, то тук е мястото да опитате емблиматичните за града „pescaito frito”. Това са малки пържени рибки най-вече кефал и сардина, които се поднасят нанизани на шиш.

На следващия ден се отправяме към музея на виното. Пристигайки там отново ни посреща една толкова усмихната и мила дама, толкова разговорлива, обясняваща и жестикулираща, че дори и аз, която не разбирам езика, започвам да долавям какво обяснява.

В края на деня, колкото и да бяхме уморени, не можехме да не признаем, че времето прекарано заедно ни достави истински емоции и преживявания.

инж. Анета Владимирова- ръководител на групата

Културната ни обиколка из Берлин след едноседмична работа започна с посещение на техническия музей. Той е един от най-големите в Европа. Създаден преди 24 години, той впечатли не само мен, но и моите съученици с кацналия истински самолет на терасата над входа. Голяма част от музея е направен като работилници и ние наблюдавахме изработването на хартия, куфари, бижута и други. Но разбира се най-забележителна беше колекцията от самолети, кораби и локомотиви от миналия век.

След това ние посетихме парламента на Германия – Бундестага. Той е голяма старинна сграда, която много прилича на дворец. На фасадата на сградата има посвещение „На немския народ”. Сградата е построена през 1894 година и с известни прекъсвания функционира и до днес.

Денят завърши с посещение на шоурумите на Mercedes и VW. Имахме възможност да разгледаме най-новите модели автомобили и аксесоарите към тях.

След втората седмица от престоя ни в Берлин нашата група посети завода на BMW. Имахме възможността да наблюдаваме цялостния процес на производство на един двигател с вътрешно горене /ДВГ/ – от основната обработка на коляновия вал до вече завършения ДВГ. Всички тези дейности са роботизирани, а единствено проверката на всеки детайл се извършва от специалисти инженери, като отново се използва модерна технология. Видяхме и техническия процес за производството на един мотоциклет. Всички етапи от изработването му бяха много интересни, но особено ни впечатлиха крайните изпитвателни тестове в специални камери като натоварванията в студено състояние.

След това групата ни посети близкия град Потстдам, столица на провинция Бранденбург. Градът е разположен на река Хафел и на брега на няколко свързани помежду си езера, на 20 км югозападно от Берлин. Там ние първо разгледахме двореца Сан Суси, който е бил основна резиденция на кралската фамилия. Той е построен през 18-ти век като архитектурно произведение и се състои от огромни фасади и високи прозорци с арки. Дългата едноетажна сграда, увенчана от купол и с два кръгли павилиона отстрани, е заобиколена от поредица тераси и грижливо оформени пейзажни градини, разпрострели се на площ от близо 2 кв. км. В двореца има 428 статуи, много ценни картини и мебели. Забележителна е китайската къща, която се нарича още чаен павилион и е една от най-атрактивните в парка. Представлява уютна малка къща с приятна ротонда с надвиснал покрив, с подпори от палмови стебла с позлата, около които позлатени фигури в естествен човешки размер пият чай. Очарова ни и новият дворец, който е бил предназначен за посрещане на гости на краля. Той представлява комплекс с над 200 стаи, с много статуи по покрива, фасадите и балконите. В двореца Сан Суси се организират представления и концерти.

На следващия ден посетихме зоопарка, който е един от най-големите в света, създаден преди 150 години. В него имаше голямо разнообразие с животни /19 500 животни от 1500 вида/ от най-екзотичните места по света.

Всичко видяно по Проект 2017-1-BG01-KA102-036034 „Практическо - ориентирано обучение с европейско качество”, Програма „Еразъм+”, Ключова дейност 1: „Образователна мобилност за граждани”, Сектор „Професионално образование и обучение”, Професионално направление „Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства” - 2 група, остави в нас приятни спомени и емоции.

Анатоли Борисов

3

Вече две седмици учениците от СПГ „Алеко Константинов”, ползватели по Проект 2017-1-BG01-KA102-036034 „Практическо - ориентирано обучение с европейско качество”, Програма „Еразъм+”, Ключова дейност 1: „Образователна мобилност за граждани”, Сектор „Професионално образование и обучение”, Професионално направление „Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства” - 2 група, провеждат своята производствена практика в Берлин, Германия.

Нашите бъдещи автомонтьори са разпределени в четири утвърдени в бранша автосервизи – KVZ, MTB, Valentin и Ildiz. След като бе направен предварителен инструктаж на работните места, учениците бяха въведени в спецификата на работния процес и се включиха активно в ремонтните дейности по автомобилите. Те имаха възможност да направят диагностика с най-съвременна измервателна техника,  да ремонтират цилиндрова  глава на двигател и спирачни уредби, да подменят и балансират гуми, да регулират компресори, да работят  по окачването и цялостното обслужване на автомобила. Работата в реална работна  среда мотивира нашите възпитаници да покажат най-доброто от себе си и да усъвършенстват своите практически умения.

В края на деня  учениците обсъждат и споделят  по между си  как е протекъл работният им ден, какви задачи са стояли пред тях и как е организиран работния процес в различните автосервизи.

В свободното си време бъдещите автомонтьори се възползват от възможностите за забавления и развлечения , които предлага Берлин – посещения на архитектурни паметници, разходка из красивите паркове, посещения на търговски центрове.

Тони Вързалов