Hola, maravilloza Malaga
Малага, слънчева и прекрасна. Как да не го харесаш този весел морски град. Първото усещане на сутринта е въздухът. Просмуква се в ноздрите ни, свеж, с мирис на море и същевремено примесен с приятен аромат на прясно приготвено кафе и неизменното café con leche. Дори да затворя очи, веднага ще разбера, че вдишвам нещо различно от моето „у дома”. Поемаме към адреса където ще се храним и още с първите крачки градът започва да ни се показва с цялата си прелест. Хапваме набързо, тъй като нямаме търпение да тръгнем по улиците, за да усетим отново атмосферата на града. Точно след 10 минути всичко така ни се обърква, че изобщо не знаем накъде вървим. Преминаваме през многобройни малки площадчета с тесни улички, тръгващи във всички посоки и незнайно за нас къде отвеждащи. Те са осеяни с живописни малки магазинчета, който все още са затворени и ресторантчета които привличат рано сутринта клиенти с ароматно кафе.
Вървим очаровани от тази атмосфера и усещаме как ни завладява едно ново настроение. Започваш да се чувстваш някак си безгрижен и лежерен и като че ли усещаш с всяка фибра от тялото си пищни фиести, дочуваш потропващи токове във фламенко ритми и страстни андалуски песни и китари. Андалусия е люлката на фламенкото, зародило се през 18 век от циганските племена, които се заселили по тези земи заедно с маврите. Примесените традиции, културата на тези хора „без земя” (превод от арабски на думата „фламенко”) са причина днес да се наслаждаваме на този ритъм. Всичко е било плод на импровизация и на чувствата на музиканта. Затова има толкова много типове фламенко - някой са много тъжни, други са безсмислени като текст, а трети доста бързи и ритмични. Всички те, обаче, изразяват страстта, душевността на циганите, на испанците, на маврите. Андалусия! Красота и романтика! Слънце, фламенко, китари, сангрия, портокали.
Отправяме се за първата среща в офиса, където едно толкова усмихнато момиче ни посреща, след което ни водят на обиколка, за да видим някой забележителности в центъра на Малага. Пешеходната ни разходка започва от централната търговска улица. Продължаваме нагоре и минаваме покрай малък римския амфитеатър. Вървим неспирайки да се удивляваме на изненадващата красота на улиците, и изведнъж ахваме в захлас изправили се пред величествената Катедрала Ла Манкита. Много е красива. Издигната е между 1528 г. и 1782 г. на мястото на стара джамия. Различното в тази катедрала, е че една от кулите й е останала недостроена, поради което си е заслужила прякора – едноръката. Отправяме се в посока Plaza de la Merced, северно от катедралата и не след дълго стигаме до площада. Виждаме родната къща на Пабло Пикасо. А самият музей се намира в непосредствена близост до дома на известния художник.
Завършваме нашата кратка обиколка връщайки се към централната търговска улица и тъй като вече ни беше станало доста горещо, започваме да мислим, че е време за плаж.
Тръгваме за плажа Малагела. Интересното за този плаж е, че е изкуствено създаден с пясък от Сахара. Ако обичате риба и морски деликатеси, то тук е мястото да опитате емблиматичните за града „pescaito frito”. Това са малки пържени рибки най-вече кефал и сардина, които се поднасят нанизани на шиш.
На следващия ден се отправяме към музея на виното. Пристигайки там отново ни посреща една толкова усмихната и мила дама, толкова разговорлива, обясняваща и жестикулираща, че дори и аз, която не разбирам езика, започвам да долавям какво обяснява.
В края на деня, колкото и да бяхме уморени, не можехме да не признаем, че времето прекарано заедно ни достави истински емоции и преживявания.
инж. Анета Владимирова- ръководител на групата
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
